23 мар. Бисерите на 4 годишния Беля

Той вече е на 6, а днес открих някои от бисерите му в започната статия преди много време… Понякога е забавно да се върнеш в спомените.

“Тати, за празника ти пожелавам една много хубава Коледа, както и една истинска крава!“

„Аууу, небето е толкова тъмно и има много звездички. И луна… Луната и звездите са приятели. Те животни ли са, мамо?”

„Мамо, вие с тати сте родители, а ние деца, защо? Искам и аз да имам деца. Кога ще имам? „Като пораснеш, харесаш си момиче и се ожените“. “Ама аз искам да се оженя за теб.“

Аз: “Ти българче ли си?” Той: “Не, космонавт съм.”

Малкият с намазани собственоръчно бузи с крем Бочко: „Ахх, като Дядо Коледа съм. С мустаци от памук!”

“Мамо ти си мамичко, а тати ти си татичко.“

Братята спорят, не помня вече за какво. „Няма да съм ти приятел.“ Другият – „Мен пък въобще не ме интересува“. „Тогава няма да съм ти брат“. Получава същия отговор. Последен опит за заплаха „Тогава няма да ти показвам раните си!“ Замисляне и тишина. Сериозна заплаха, ей.

“Мамо, нали в България, като не ни пази Спайдермен, ни пазят полицаите?”

“Мамо, аз не знам какво са бомбите. Те боцкат ли?”

“Гърция на нашата планета ли е?“

„Какво значи, че обичаш някой? Ами, че искаш да го гушнеш ли?”