14 ян. Време за лягане и ритуали за сън
Когато децата бяха по-малки и все още не говореха беше много лесно да ги сложим да спят. Режимът беше много добър и в 8 часа всеки спеше в леглото си кротко.
Към днешна дата нещата са малко по-различни. Всичко започва към 8, след вечеря и миене на зъбките. „Мамо, може ли една приказка, но не една, а две?“ Започвам да чета, като през цялото време децата се кикотят и си говорят. Никой не слуша приказката. „Добре, хайде сега в леглата.“ първи опит от мен. „Ама не, искаме още приказки и да се гушкаме.“ Прочетох още една приказка и правя втори опит. Временен успех и двамата седят или по-скоро скачат диво в леглата. И малките ангелчета започват – „Мамо, искам вода.“ „И аз!“. „Сега, искам една играчка, по-точно искам онзи багер и миньона вътре“. Разбира се, не успявам да го открия и споделям, че е отишъл да кара ски и ще се върне утре. „Не, не може да е на ски! Той има само един крак“. Не проработи. „Тогава е на сноуборд!“ – измъквам се аз. След дълго търсене се намира и настъпва временно затишие. Излизам от стаята. Малкият започва да пее. Обича да пее макар и само на 2. Някак си му се получава. Баткото и той започва. След 1-2 песни, започва кикот и обсъждане на събитията през деня. Всяко влизане в стаята е придружено от внезапно желание за вода, сок, др. които разбира се не се изпълняват и следва плач. Леко изнервени ние сядаме и очакваме мигът на умората и идването на феята на сънищата…
