27 авг. Детските площадки във Виена

Малките са все още на възраст, в която играта на детската площадка е приятно и очаквано изкарване на времето. До момента, всичките ми посещения във Виена бяха или по работа, или за почивка с приятели. Първото ни семейно посещение с децата ни откри нови възможности за занимания, а детските площадки във Виена наистина си заслужават времето, прекарано там.

Прочетете също: Нашите топ 11 места във Виена с малки деца

Тук споделям само няколко от площадките, които ни впечатлиха там, защото:

• Те се сливат с околния пейзаж, като много от съоръженията са изработени от дърво и метал
• Формите на забавленията са прости, не претенциозни, не пъстри и със сигурност стимулират въображението на децата
• Площадките са големи и разделени по различни възрастови групи
• В центъра на Виена може да попаднете случайно на детска площадка, ей така, както се разхождате без цел и посока. Нещо, много трудно постижимо в центъра на София

Първата, която посетихме, беше детската площадка в Зоологическата градина, която е постороена на естествен хълм. Използвани са дърво, въжета, пръст и отново дърво. Децата се забавляваха на нея повече от 2 часа. Имаше още една в подобен стил там, но времето ни не достигна и за нея.

На следващо място в списъка им на любими детски площадки, беше тази на Карлсплац. Озовахме се там съвсем случайно, след като объркахме една спирка на метрото. Направи ми голямо впечатление, как майки на деца на 2-3 годинки ги оставят абсолютно самостоятелно да тичат по необезопасени пързалки и люлки, като само от време на време поглеждат къде са. Едно момиче на около 2 се беше покатерило на пързалката и надничаше отгоре без преграда, а долу 2 метра. И нямаше никой до него. Но и то не падна.

Ако посетите Шонбрун, особено след април, добра идея е да наминете към лабиринтите отвън, като за тях трябва да се заплати допълнително. Лабирините са два, също голяма забава за децата. Още по-голяма беше уникалната площадка до тях, отново с различен и развиващ въображението дизайн. В изработката преобладаваше метал и дърво. Явно, пластмасата в съоръженията за детски площадки във Виена изобщо не е на почит. Останахме на тази площадка също около два часа.

Най-любимата им площадка се оказа в Донау парк, малко отдалечена от центъра, от другата страна на Дунава. Всъщност, площадките там бяха не една, а цели 5, като между тях криволичи пъстро мини влакче, а до тях се шири спокойно езеро с чапли. Баща им ги води два пъти на тази площадка, докато аз бях на преглед. Отново, основните материали бяха – дърво, въжета, метал, като природата наоколо и хълмовете бяха използвани много успешно, така че всичко се сливаше умело с целия пейзаж. Оградите бяха напълно излишни.