19 апр. Ели на една

Преди няколко дни дъщеря ни стана на една годинка. Роди се на рождения ми ден, така че тази година празнувахме заедно – с една торта. Когато се роди миналия април, постъпих в болницата точно след Великден, а водите ми бяха тръгнали да изтичат няколко дни преди това – малко по-малко и доста по-рано от планираното. До този момент не знаех, че водите могат да текат и малко по-малко, даже ходих един-два пъти спешно в болницата, но явно и специалистите, на които попаднах, не бяха запознати с това явление, или просто искаха да празнуват Великден спокойно, затова ме върнаха в къщи основно да лежа и пия големи дози магнезии и чакам да минат Великденските празници. Така и направих. Вечерта, в която постъпих преди раждането и след празниците, дежурната лекарка установи, че водите наистина текат, останали бяха съвсем малко, а за да не стане инфекция, трябваше да се пристъпи към раждане възможно най-скоро, тоест секцио. Родих секцио, заради операцията ми на дисковата херния.

Радостта от раждането на дъщеря ми беше неописуема, особено когато озвучиха с Happy Birthday родилната зала. Непосредствено след раждането винаги плача от радост и целят ден ми преминава като на забавен кадър. Едната сестра я измери 48 см, другата 49… Накрая като компромис я записаха 48.5 см. Въпреки, че не трябваше да ям и пия нищо през целия ден, а болките бяха силни, вълнението изкарваше на преден план само позитивни емоции.

Първият й рожден ден реших да празнуваме в тесен семеен кръг, в любим на мен ресторант в центъра на София, който избрах и защото разполагаше с малък детски кът за по-големите деца. Храната беше много добра, обстановката уникална, обслужването на ниво. Ресторантът беше посещаван, а резервацията и изборът на предястия направих седмица по-рано. Първият и вторият рожден ден на децата винаги планираме в тесен семеен кръг, без излишна показност, десетки балони и голяма компания. И в никакъв случай в детски клуб. Причината е една – детето е още съвсем малко, превъзбужда се и се напряга от много шум, хора, визуални и други стимули за сетивата му. Обикновено първите рождени дни винаги празнуваме вкъщи, но този, защото е първия ни заедно, реших да отбележим навън на приятно за мен място.

Тоалетите: Темата беше червено и златно. Малката Ели получи като подарък невероятна червена рокля от моята кръстница, както и златно яке от леля ми; подарък от майка ми и баща ми й бяха златистите обувчици за прохождане, чорпогащникът на златни точки в тон с темата, бялото болеро. Аз дълго време бях в търсене на подходяща червена рокля в тон, но тъй като по медицински причини, в момента не мога да нося ток, а само спортни или ортопедични обувки (които са всичко друго, но не и красиви), реших тоалета си с много мека и качествена червена риза и любими удобни дънки. Предварително бях поръчала и украсите за коси на двете ни – невероятни диадеми от ръчно рисувани рози в тон с темата. Планирам да ги носим още много дълго време.

Тортата: Малка, лека, еклерова, с ягоди и малини, достатъчна за гостите ни, с украса нейното и моето име и годинките й. Избрах я три дни преди датата от любимата ни близка сладкарница, като беше много добро попадение. Една свещ, от заведението предложиха и фонтан, който приехме. Малко странно беше, когато трябваше да се пее честит рожден ден и да се споменат две имена, но с практиката и това ще бъде отработено.

Балони и украси: Нямаше. Преди 6 години, когато бях луда на тема персонализирана украса и маниакално подготвях и илюстрирах покани, етикети за вода, тагове за храна, пана, тематични партита, хартиени шапки, т.н. за всеки детски рожден ден, тази моя страст вече е заменена от по-спокойно планиране и акцент на приятното и хармонично празнуване, без ненужен за мен и останалите стрес. По принцип не харесвам балоните, затова ползваме обикновено само няколко за акцент, вкусът ми е далеч от страстта към огромни балонени арки и подобни конструкции, все едно изградени за някоя голяма сватба. Разбира се, съобразявам се с желанията на децата за балони, но в разумни граници. Един голям, може би няколко малки са достатъчни. Предполагам, страстта ми към украсите преди 6 години се дължеше основно на това, че у нас липсваха каквито и да е стилни и изпипани персонализирани украси. Днес те са на почти всеки рожден ден и това вече ми изглежда банално.

Бюжет: Много разумен и приемлив. Тортата, плюс сметката в ресторанта.

Фотограф: Ние. Даже не взех голямата камера, нито дебнех всеки миг. Малката камера, плюс телефона свършиха добра работа.

Дългите години работа в сферата на рекламата и организацията на събития, след организацията на стотици събития, предполагам, са добър опит и за организацията и на детски партита. Имаше период, в който планирах да започна професионално с организацията на детски партита… Добре че бързо ми мина. И ако през първите години на децата мултиплицирах планирането на всяко събитие от опита ми с корпоративните такива, макар и с малко повече цвят, днес, и особено с три деца, се уча да ценя всеки момент, като предпочитам да го прекарвам в приятна компания и с весели емоции, вместо планиране, планиране и пак планиране до най-малкия детайл. Защото празника трябва да е не само за другите, той трябва да е и за нас. Радвам се, че вече правя тази промяна.

Не знам дали ви бях от полза в планирането на вашето следващо детско парти, не споменах никакви брандове, никакви суми. Няма снимки на малките детайли, както публикувах преди години. Но, надявам се, и вие да оцените, че приятните емоции и истинските усмивки са по-важни от перфектното парти за другите и малко фалшивите усмивки за пред камерата. И вярвайте ми, имам зад гърба си организирани страшно много перфектни корпоративни партита, с бюджет 6 цифри едното и най-добрата храна, украса и програма, след които съм си тръгвала винаги гладна (защото от нерви не хапвах абсолютно нищо), преуморена (след месеци планиране до най-малкия детайл и много безсънни нощи), изнервена до крайност и с мечта само да спя и не срещам никой поне два дни.