Замък на приказките - 10.04
блог, изкуство, майчинство, украси за дома
3386
post-template-default,single,single-post,postid-3386,single-format-standard,theme-bridge,bridge-core-2.1.4,woocommerce-no-js,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,columns-4,qode-product-single-tabs-on-bottom,qode-theme-ver-20.1,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-6.1,vc_non_responsive,elementor-default,elementor-kit-21196

Замък на приказките

Така изпратихме „Замъка на Приказките“ в края на Борисовата градина в началото на пролетта  2010 г.

С малко тъга и много спомени

С малко тъга и много спомени

Свежата пролет контрастираше с разрухата на мястото. Името на улицата също.

racho_zamuk1

Пролет 2010. Бяха останали само каменните основи.

Зад тази ограда беше Замъкът на приказките на Рачо

Зад тази ограда беше Замъкът на Приказките на Рачо

До скоро виждане.

До скоро виждане.

А това лято, пет години по-късно го намерихме. И децата го видяха… Знаех къде е през цялото време, но ми отне 5 години да се реша да го видя отново. Замъкът на Рачо е на ново място, край Созопол и служи за украса в изградения замък в Равадиново. При вида му спомените нахлуха и емоциите се смесваха – от тъга, до радост че отново го виждаме и че децата за първи път ще го видят. Беше странно да го видим изложен на друго място, а не сгушен в клоните на дърветата на тихата уличка до Борисовата Градина. Беше странно да го видим разделен на части. Цялостната магия на предишния замък се беше загубила, а функциите му бяха променени – да краси един друг замък, на едно далечно място.

Дървен детайл от замъка на Рачо

Дървен детайл от замъка на Рачо

Някога сгушена в горската сянка, сега тази порта е на видно място и приема посетители, които вече може да минат през нея.

Някога сгушена в горската сянка, сега тази порта е на видно място на хълм и приема посетители, които вече може да минат през нея.

Белята пред Замъка. Емоцията беше голяма, тъй като той обожава врати. А в тази се влюби.

Белята пред Замъка. Емоцията беше голяма, тъй като той обожава врати. А в тази се влюби.

Отворих тази врата за първи път в живота си въпреки, че като деца бяхме седяла под нея много пъти, както и няколко пъти я бях рисувала. И ето кой беше от другата страна… Дори да не видя Замъка на Приказките в цялостния му вид, в този момент бях наистина развълнувана.

IMG_8714

Столовете и масите изложени в заведението на големия Замък са дело на сръчните ръце на Рачо Ангелов – самоук дърводелец, посветил 25 години от живота си в създаването на целия Замък на Приказките. Някога като дете помня, че замъкът на Рачо в София беше отворен за посещения и вътре и тези столове, с много други подобни бяха изложени там.

IMG_8779

Красивите детайли от близо

Красивите детайли 

Уникалните дърворезби на лампите, украсили градината са също дело на сръчния дърводелец от Борисовата Градина.

IMG_8759

Градините в новия дом на Приказния Замък на Рачо са уникално красиви.

IMG_8760

Замъкът на Рачо не е сам. Има много съседи – лебеди, пауни, ламя (специално за мъжа ми, който ще коментира – не ламя, лама!)  и даже едно подозрително чисто магаре. Не му е скучно, казах си аз наум. Въпреки, че може би му е малко топло – той беше свикнал да е на дебела сянка.

Езерото с лебедите много зарадва децата

Езерото с лебедите много зарадва децата

IMG_8802

IMG_8809

В градината

В градината

А някои мъници започват живота си там...

А някои мъници започват живота си там…

Големият Замък

Големият Замък

Каменно цвете, някога част от цялата композиция на замъка на Рачо в София

Каменно цвете, някога част от цялата композиция на замъка на Рачо в София. Днес детайл за украса на Големия Замък.

Тръгнах си със смесени чувства. Въпреки горещия ден децата бяха изключително радостни от новото за тях изживяване. И аз се радвах – за техните усмивки. Но някъде дълбоко в мен, в детски спомени чувствах и съжаление. Че няма да могат да имат и те този приказен детски спомен от един дървен замък в една дива гора. Но след това се замислих. Те ще имат други, по-различни детски спомени, които трябва да създадем заедно. А днес, те се докоснаха до творенията на Рачо и искрено се зарадваха.

Белята се вживя в ролята на рицар

Белята се вживя в ролята на рицар и търсеше змея

ps това е история за емоции. Предпочитам да не коментирам в нея нищо свързано с историята на замъка на Рачо – кой, защо, как и какво, толкова много коментирано в общественото пространство.