05 мар. Защо София е мръсна или откъде започва нейното изчистване?

В мечти децата ни да не живеят в кочина

Тази статия няма да е толкова весела и шарена, а по-скоро сериозна.

Едно от нещата, което най-много ме дразни в София е боклука, нехайно разхвърлян навсякъде другаде, но не и в кофите за боклук. Столицата ни прилича на кофа за боклук, в която преди да пуснем децата си да играят, трябва много старателно и усърдно до изчистим. Боклукът е и едно от нещата, отблъскващи чужденците и туристите, които дошли един път тук, много се замислят дали да повторят. Имам много приятели чужденци и някои от тях са идвали в България. Много ги впечатлява природата ни, но ме питат  „А тези боклуци защо са навсякъде? Ако ги нямаше гората щеше да е по-красива.“ Винаги съм се чудила как да отговоря, и доста засрамено съм замълчавала.

Истината е, че кочината е комбинация от ниската култура на цапащите индивиди  и „прасета“, и нехайството на общината да почиства усърдно и старателно, да изготви работещи процеси или да налага строги глоби на нарушителите. Защото и в другите държави цапат, дори в Германия, но и много педантно се почиства. В Дубай, например, е чисто навсякъде, като в акварум е. А кошчетата за боклук (които са на всеки ъгъл) са празни! Пясъкът се чисти денонощно, за да не пречи на движението, виждала съм да чистят пясък от иначе огледално чисти подлези в 4 часа сутринта. Как го правят всички? Защо при другите е чисто? А защо тук не става?

Свикнали ли сме да живеем в кочина, като прасетата? Не ни ли дразни боклука вече? Защо хвърляме на земята, вместо в кошчето до нас? Защо не чистим след кучето си? Има ли активно гражданско общество в този аспект? Защо не се налагат глоби на нарушители и изобщо как се контролират нарушенията?

За да си отговоря на част от тези въпроси, реших да направя мое малко проучване под формата на въпроси, които задавах на случайно срещнати нарушители (които лесно може да срещнеш навън).

Въпросът ми към тях беше: „Правя проучване, защо София е толкова мръсна. Моля Ви, кажете ми, защо хвърлихте боклука си на земята, вместо в кошчето?“ Придържах се към любезния и спокоен тон, с цел да получа коректен отговор. Реших да се огранича до 4 случая, за да не развалям прекалено хубавото си иначе настроение. Бях заредена с доза смелост и много упоритост.

1. Първият срещнат млад мъж беше хвърлил цигарата си на 5 метра точно в краката ми и пред детската количка при положение, че стоеше до пепелник. На въпроса ми искрено отговори „За да създам работа на чистачите“. Липсата на култура беше оправдана с възпитателни мерки.

2. Втората леко подозрителна „гледачка“ на пет малки деца на детската площадка, всеки ден дими като комин над децата. Не знам как майките й се доверяват, но е факт. Смело отидох при нея въпрекия едрия й вид и я попитах, дали знае, че на детските площадки не се пуши? Тя неагажирано и спокойно каза „Да“ и продължи да си пуши. Помолих я да спре да пуши на детската площадка, особено с 5 малки деца, които гледа, тя хвърли цигарата мълчаливо на земята и каза, че не мой проблем.

3. Третият случай беше на 10 тинейджъра влезли в малка детска къщичка в парка през деня, пушещи и хърлящи цигари и бутилки на земята. На моя въпрос те излязоха, но не пропуснаха да коментират, че моите проблеми далеч не са техните боклуци и че тяхната култура била много повече от моята. Дали си вярваха?

4. Следващ случай: мъж на средна възраст разхожда голямо куче пред столичен мол. След като кучето свърши своите биологични нужди пред входа на мола, мъжът продължи смело напред, без да почисти след домашния си любимец. Бутайки количката напред, тръгнах след него, твърдо решила да го питам защо не изчисти. Не беше лесно да го достигна с количката, бързаше, а когато го настигнах и няколко пъти повторих „Извинете?“, мъжът се правеше, че не чува. Предполагам разбра, че няма да се откажа и ще му досаждам докато не ми обърне внимание. След като успях да привлека вниманието му, любезно го попитах защо не си изчисти след кучето? Отговорът беше „Защото така ми харесва.“ Припомних му, че на прасетата им харесва да живеят в кочина, и той се съгласи с това. За съжаление, теорията ми, че на много хора в столицата явно им харесва да живеят в кочина, се потвърждаваше.

Ето и моите заключения:

Изчистването на България започва от възпитанието на децата ни. От примера който им даваме ние. Ако ние хвърляме навсякъде и нехаем, ако ни е ок да живеем в кочина, и на тях ще им е ок, а да хвърлят на земята за тях ще е нормално. Култура и възпитание, от там трябва да започнем. За един ден, България няма да се изчисти. Или дори да се изчисти за един ден, тя пак ще се замърси на следващия. Държавата – и тя трябва да положи повечко усилия да направи България по-чиста. Но, не трябва да я обвиняваме само нея, преди да погледнем първо себе си. Защото държвата сме ние. И не на последно място, трябва да има контрол и наказния за нарушителите, както и да имаме добро гражданско общество, което да реагира адекватно на всеки, който замърсява. Аз го правя, всеки път като видя някой да хвърля на боклук на земята. А вие?

И ще участвам в кампания „Да изчистим България за един ден“, даже започнах от днес, като изхвърлих в боклука чифт стари мръсни маратонки, които всеки подритваше пред входа ни цяла седмица.

А заедно с кампанията „Да изчистим България за един ден“, трябва да направим и кампания „Да изчистим България завинаги, като изчистим съзнанието си“ и заложим на:

1. Възпитание на децата ни и личен позитивен пример

2. Изграждане на активно гражданско общество. Нека когато някой замърси да има трима други, които да му направят забележка веднага. И така всеки път. Докато прасето осъзнае, че ще е по-лесно да намери кошчето, отколкото да се разправя с хората всеки път. Ако и Вие като мен искате чист град, моля Ви  – правете забележки на нарушителите. Те цапат вашия квартал и площадката, на която играят Вашите деца. Безразлични ли сте към това?

3. Работеща система за санкции на нарушителите (нали все се чуди държавата откъде да вземе средства, ето един добър източник). Вие виждали ли сте в София някой, който си е хвърлил боклука да бъде глобен? Или да сте чували за такъв случай? Моля Ви, кажете ми, защото аз не съм.

4. Държавата да полага повече усилия за ЕЖЕДНЕВНО и СТАРАТЕЛНО почистване. Вече е март, а стъклата от една счупена бутилка на Нова Година още седят на съседния тротоар. Синя найлонова торбичка виси на дървото срещу прозореца ни от няколко месеца. Както и един чифт мръсни обувки висят на едно дърво на съседния ъгъл вече две години. (доста високо са, иначе бих ги свалила аз) Тези неща около нас, никой ли не ги вижда?

Все още имам вяра, че по някакъв начин бих могла да помогна на родния си град да стане малко по-чист, малко по-красив и по-весел. И докато тази надежда е жива, Терминал 2 няма да е опция. Защото тя е по-лесната опция.

Забележка: Всички истории в тази статия са 100 % реални случаи. Ако някой читател се познае, надявам се да се замисли поне за миг и да превъзпита себе си, вместо да бъде агресивен към околните, които държим да отгледаме децата си в чист и красив град, а не в кочина.