28 мар. За доматите и кроасаните

Двамата ни сина имат коренно различни вкусове и предпочитания към различните храни. Захранила съм ги по един и същ начин, по време на бременностите ми с тях не съм се хранила много различно, но ето – всеки един от тях е с различни вкусове.

Големият обожава плодове и зеленчуци. Любими са му доматите (помня как не спирах да хапвам огромни български розови домати с него в корема, точно след като се върнах от ОАЕ. Толкова ми липсваха там!). Не мисля че минава и ден, без той да похапва от любимите домати. Обожава зелена салата, както и всякакви плодове – ябълки, круши, сливи, мандарини, портокали, грозде, малинки, ягоди… Ягодите за десерт са малък пир за него. Единствено проблем има с бананите, а по някаква незнайна за мен причина и с авокадото. Не го насилвам с тях, разбира се, но комбинирам различни варианти, за да му ги предложа – във фреш с млякото, например. Радва ме, че толкова лесно му се получава с плодовете и зеленчуците. За сметка на това, не харесва особено сладки десерти, кремове, кроасани и други подобни. Всъщност харесва ги, до момента в който не си ги поръча, получи, пробва и откаже да ги изяде. Още при сядането в сладкарницата зная, че няма да хапне тортата, която си поръчва и много се надявам да е по мой вкус.

Брат му е пълна негова противоположност. Много трудно се решава да хапне някой плод. Всъщност трябва да измислям различни истории и сценарии, за да привлека интереса му към някоя ябълка за десерт или круша за закуска. По-лесно приема портокалите, с предпочитания как да бъдат нарязани. Като по-малък обожаваше банани, но след като брат му в продължение на няколко седмици му обясняваше, колко гадни са те, днес той също не обича банани. Както и авокадо! Дали това ще се промени в бъдеще? Не зная. Но искрено се надявам да не предадат чувствата си към банана и авокадото на сестра си, която в момента обожава всичко, което се дава с лъжица, включително и тях.

Но да се върна на малкия й брат. Като типично дете, което има затруднения с лесната консумация на плодове и зеленчуци (освен броколи, домати и краставици – тях обожава), той много обича да си похапва сладко, шоколад, мед, всякаки торти, кроасани и други подобни. Не му личи по фигурата особено, но вкусовете му са съвсем различни. Яде мноооого бавно, като предполагам, това е някакъв период, който ще премине скоро. Когато си поръчва торта в сладкарницата съм сигурна, че ще я хапне почти цялата. На рожден ден също, за разлика от брат си, който не искаше да пробва тортата на последния рожден ден. Кремчетата не са му любими, може би защото като бяха съвсем малки не съм им ги предлагала често.

За разлика от братята си, малката Ели обича всичко, което й предложим и е за възрастта й. Няма проблеми с плодове или зеленчуци, а все още не е опитала цялото им разнообразие. Всяка вечер тя седи с чинийка до тях и следва всяко тяхно движение и отваряне на устата, като имитира всичко. Любимата й дума на масата е “хайде” визирайки, предполагаме, следващата лъжичка с храна.

Играта със стикитата и техния хладилник, в който малките да ги събират, ни дойде точно на време при захранването на бебето с нови вкусове, и желанието ми да променя някои навици в консумацията на свежи плодове при брат й. При всяко ново събрано или разменено Стики плод, аз му обяснявам за ползите от него, витамините, как ще стане по-здрав и силен, ако го хапва редовно. Братята събраха целия хладилник, а сега се опитват да съберат отново всички стикита в резерви. 🙂

Статията е с партньорството на Lidl Bulgaria.