За Гунди съм слушала много истории като малка, а и след това – когато пораснах. От моята майка. Тя е живяла в блок, съседен на неговия, на приятна уличка в долната част на Лозенец (днес ние живеем до неговия блок). Той е живял на 9-тия етаж. Не, няма нищо случайно в числата. Майка ми показва блока всеки път, когато преминем покрай него и някак с тъга разказва, колко млад е загинал. Разказва ми и как го е виждала често в квартала, колко добър е бил и как е давал на някои от младежите от компанията им да влязат в колата му. Наскоро разбрах, че прадядо ми е работил в Левски, а когато Гунди е катастрофил, е плакал страшно много. И как майка ми е ходила на погребението на Гунди.

И макар и да знаех всички тези истории, цялата магия на личността на Георги Аспарухов се разкри пред мен и двете ни момчета, след като вчера вечерта гледахме прожекцията на филма за него – „Гунди – Легенда за любовта“. Успях да взема билети за късна прожекция, която завърши в 1 през нощта. Салонът беше пълен. Първоначално си мислих, че сигурно ще заспя в средата на филма (случва се ВСЕКИ път, когато се опитам да гледам Титаник, така и не успях да го изгледам целия), но не само не заспахме, а бяхме изцяло омагьосани от историята на Гунди и начина й на представяне. Не съм гледала толкова увлекателен и красив български филм, на световно ниво. Изцяло се потопих в атмосферата на епохата, с елегантните и качествени дрехи, любимите ми винтидж фотоапарати и класически автомобили (обожавам ги).

В края на филма целият салон плачеше. В тоалетните дамите още хлипаха и си бършеха сълзите. И аз се разплаках. Големият ми син, на 12 г., много хареса филма, макар и да не обича футбол. Вики го хареса, но не чак толкова, колкото брат му.

В 1 през нощта тримата се връщахме вкъщи пеша, все още завладяни от историята на Гунди и обсъждайки я пламенно. Разпитваха ме какво е вербуване, комунизъм, аз обяснявах в тъмното, а те попиваха всеки нов факт с голямо любопитство.

Историята на Гунди е разказана не само уникално, с прекрасна актьорска игра, но и свързва няколко поколения – на майка ми и баща ми, моето и това на децата ни. Ако още не сте го гледали, задължително го направете.

(снимка – трейлър на филма)