Когато истински мечтаеш за нещо, няма начин то да не се случи - 10.04
блог, изкуство, майчинство, украси за дома
22180
post-template-default,single,single-post,postid-22180,single-format-standard,bridge-core-2.1.4,vcwb,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode-theme-ver-20.1,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-6.1,vc_non_responsive,elementor-default,elementor-kit-21196

Когато истински мечтаеш за нещо, няма начин то да не се случи

През 2016 г., преди да се роди дъщеря ми, съм снимала над 20 безплатни фотосесии в парка до нас, като част от личен мой фото проект „Майките в София“ (по това време блогът ми се казваше „Майка в София“). Изненадата на дамите, които приближавах в парка, беше искрена и приятна. Никога не съм и мечтала, че някой може да се свърже някога по същия изненадващ начин с мен и да предложи да ме снима с дъщеря ми, в същия този парк.

Случи се на общия ни рожден ден този април. Емануела Миланова – Photographella ми писа във Фейсбук, с желанието да ни изненада за общия ни рожден ден с професионална фотосесия. Бях не само изненадана, но и щастлива. Защото за първи път професионален фотограф предлагаше да снима нас двете. Нямахме хубави снимки заедно с Ели, само ние двете, a точно в този момент наистина си мечтаех за това. Просто някой да запечата емоциите ни в красиви кадри. А когато много силно мечтаеш нещо, то се случва.

В уречения ден и час, Емануела ни очакваше пред Музея „Земята и хората“, усмихната и с розов балон в ръка. Ели беше на седмото небе от щастие. Розов балон и снимки, две любими нейни неща.

 

Нови истории от нас (почти) всеки ден

Бях се подготвила за най-много около 30 минути снимки. Знаете, малките деца се уморяват бързо да позират пред камера. Но Емануела има таланта да забавлява децата, да играе с тях, да снима естествените им емоции, а не нагласени за камерата моменти. И точно това ми допадна изключително много в стила й на снимки, все едно Вселената ни беше събрала в точния момент на точното място, където й аз, преди да се роди Ели, запечатвах радостни емоции.

Фотографката ни беше търпелива, усмихната, забавна, влизаше в различни роли – на вълка в приказката за Червената шапчица, играеше си с малката, за да я предразположи, а когато балонът и излетя в небето и се разплака, извади от чантата си гумен паяк и й го даде, за да я успокои… Вдигаше я вместо мен, за да улови в кадри радостта й от висенето на клон…

Когато живееш с болка, нямаш голямо желание да отделяш време и енергия за външния си вид. Влагаш малкото си енергия в най-неотложните неща, тези от първа необходимост. Грижите за децата, работата, за да може да сложиш храна на масата, но и да си позволиш физиотерапията и поредните изследвания, прегледи. Поддържаш чист и приемлив външен вид, но често косата е прошарена, дрехите – дънки и тениска, обувките – на първо място удобни, за предпочитане отворени сандали, за да не причиняват допълнителна болка в стъпалото. Токчетата съм изхърлила преди години. Сменям 2-3 чифта удобни обувки през лятото. Не се гримирам, слагам само червило понякога. Точно така се явих и на фотосесията. Исках да изглеждам естествена, такава каквато съм днес. А не специално направена за снимки. Защото това беше нашият специален спомен за общия ни рожден ден. И зная, сигурна съм, че ще преборя това състояние. И тогава вместо за изследвания, ще насочвам енергия и средства за външен вид.

Но в момента за мен е много по-важно да съм цяла вътрешно, да укрепя вътрешния си свят, отколкото външната обвивка

Може би изненадах Емануела с небрежния си външен вид за фотосесия, но тя успя отлично да запечата емоцията на връзката ни, което за мен е много по-важно от всичко друго. А и разглеждайки кадрите ни след това, поглеждайки се отстрани, осъзнах какво бих могла да променя във външния си вид в бъдеще. Но не сега. А след като се погрижа първо за лечението на тялото, на душата. Обвивката не е толкова важна, когато тялото не е в баланс.

Фотосесията ни продължи повече от час! Емануела искаше да хване и този момент, и следващия, и този след него. Да си призная се поуморих доста, но понеже виждах пламъка в очите й когато ни снима, желанието й да усмихва малката, реших да не я прекъсвам. Разбира се, след това се наложи да почивам цяла вечер, но резултатът си заслужаваше.

В последствие осъзнах, че Емануела е закупила и няколко от моите кутии „Любов към себе си“ с картички, принтове от оригинални акварели. По време на снимките ми сподели, че наистина много й харесват! Усмихна ме.

Разделихме се там, където се и срещнахме. След това се сетих, че забравих да й дам нещо, което бях приготвила специално за нея… И я последвахме чак до НДК, където успяхме да я настигнем и да й го дадем. Беше важно за мен.

Емануела, благодарим ти отново за прекрасно запечатаните емоции в този специален за нас пролетен месец! Ще се видим отново, скоро.

 

Снимки в статията: Емануела Миланова

За връзка с Емануела Миланова – Photographella може да посетите страницата й, или да й пишете във Фейсбук. Но единствено ако искате запечатани емоции, а не нагласени кадри. Искрено я препоръчвам.