Важно е какво говорим на децата ни, важно е какво си казват и те. Затова и създадох серията с 23 утвърждаващи картички „Любов към себе си“ специално за деца – момчета и момичета, от 4 до 14 години. Създадох ги за мотивация, изграждане на самочувствие, вяра в себе си, обич към себе си, да се научат на устойчивост, джентълменство (за момчетата), позитивно мислене, и още… Създадох ги и за моите деца.
За мен беше огромно удоволствие да нарисувам всяка една от тези 23 илюстрации. Картичките са принтове от авторски мои акварели от серията „Любов към себе си“ за деца с визии от Магическа гора, които понякога ви показвах в социалните ми медии – горски създания, феи, цветя, животни, които ще очароват и върнат обратно към природата. Там, където няма стрес, напрежение, задължения. Там където се диша дълбоко и слуша шума на гората.
Мисля, че са чудесен подарък за първи юни, както и за детски рожден ден, или без повод – за подарък на близки деца или на нашите деца. Могат да се ползват и в учебна среда, така че ако сте учителка, замислете се дали не е прекрасна идея да ги представите на децата в клас.
Забелязала съм при моите деца, че има едно непрекъснато сравнение на това кой е по-умен, като според тях колкото по-голям клас си, толкова си по-умен. Петокласникът е минал повече материал в училище и го мислят за най-умен, а малката още не може да чете милата. И въпреки поривите й да се прави че чете книжка (за да е като батковците си), те обикновено я “поливат със студен душ” обяснявайки й, че това не е четене и тя не може да чете, (значи не е толкова умна). В един идеален свят те биха застанали до нея и биха я научили да чете, или поне разпознава буквите. Уви, учат я на съвсем различни неща. Но винаги когато чуя как се сравняват кой е по-умен, се намесвам и казвам, че всички са умни. И че това, че Ели е още малка и не чете, не означава, че не е умна. А на нея често й повтарям, че е умна. И тя го знае. С тази картичка ще може да им напомняте за това, че те са умни.
Когато показах картите на Ели, тя буквално се влюби в тях. Разглеждаше илюстрациите и се усмихваше, като молеше да й чета какво пише на всяка от тях. След това поиска да й ги подаря, а днес ги взе със себе си в детската градина, за да ги разглежда…
С картичките говорим и за джентълментството. По нашите ширини то е такава рядкост, че може би е по-рядко и от диамантите. Запазило се е основно при по-възрастните господа, които винаги са готови да отворят вратата пред една дама, или да и направят път на опашката. Дали ние, дамите, в порива си на самостоятелност и самодостатъчност, не даваме поле за изява на джентълмените? Или, наблюдавайки поредния млад мъж, бързащ да изпревари майката с количката в магазина, заключваме, че джентълмени почти няма?
Да си джентълмен е нужно да имаш хубав пример в семейството. Или да се научиш на кавалерство още като дете, да ти казват, показват, дори да го видиш написано и да го запомниш. А вие, възпитавате ли синовете си да бъдат джентълмени? С няколко от картичките ще може да им напомняме да бъдат джентълмени винаги.
За да постигнем каквото и да е, първо е нужно да вярваме в него. Когато децата ми мечтаят за нещо, което не можем да им дадем в този момент, аз не им казвам само – ами не може да си го позволим. Казвам им, в момента точно ние не можем да си го позволим, но когато пораснеш, ти ще можеш. Можеш да постигнеш всичко каквото пожелаеш, с вяра, усилия, постоянство. Ти можеш много неща. И мисля, че е много важно какво им говорим, докато са още деца. Ето с тази картичка ще си напомнят, че те могат да постигант всичко. Нека да е близо до тях, за да я виждат често. Може и да им я рамкирате и закачите на видно място в детската стая.
А кои са вашите любими картички с любов към себе си за деца? Споделете с мен!
