16 окт. Любов към фотографията

Обичам фотографията още от съвсем малка. Като дете бях запленена от снимките, които майка и татко правиха с руската камера СМЕНА, от тези които днес са винтидж и снимат само с филм. Като малко по-голяма, може би 13-14 г. имах един приятел, който снимаше със Зенит и снимките му ставаха красиви като картички. Няма да забравя този Зенит, с много му настройки, копчета и чудеса…И как с часове ми обясняваше кое копче как променя снимката. По това време (а и сега) беше лукс и един от най-добрите апарати в България.

Когато за първи път държах в ръцете си собствен апарат, бях на седмото небе. Той беше с филм и си спомням, че снимах непрекъснато. Ако пътувах някъде дори за 2 дена, правех по 1000 кадъра. Когато започнах да работя в рекламата и маркетинга, любовта ми към фотографията нарастна многократно, а окото ми към снимковите материали, които преминаваха за одобрение през мен стана много критично.  Дълги години работа в рекламата, хиляди снимки за одобрение, работа с десетки фотографи и едно голямо приключение в пустинята. И през цялото това време в свободното си време аз снимах: хората около мен, пейзажите, улиците, сградите, българските села и далечни дестинации, до които ме заведе приключението ми в пустинята.

И в един момент, там в пустинята една вечер с приятели навън, внезапно се появи мисъл и желание – да се откъсна от света на рекламата за момент и да се отдам на хобито си – фотографията. Тази мисъл бавно, но постепенно прокарваше корени в мен, като й отне две години да ме обсеби напълно и да направя крачката за промяна. Записах се да уча в New York Institute of Photography, дистанционно докато работех и получих дипломата си след година и половина. И ето, спомям си все едно е вчера, седя пред мениджъра ми в пустинята и обяснявам, как имам намерение да започна собствено бизнес начинание, основано на любовта ми към фотографията. И той седи и не вярва на това което чува, и му е трудно да проумее как, след като си следвал една кариера в дадена индустрия толкова дълго време, как така изведнъж от нищото решаваш да правиш нещо коренно различно и ми казва да си помисля добре, дали съм сигурна.  Същото чух и от някои други колеги и приятели. Но това не ме отказа и след месец имах готов бизнес план, регистрация на фирма в Дубай и много желание и хъс да снимам.

Признавам, не беше изобщо лесно първите месеци. Несигурни доходи, много висок наем, без клиенти в самото начало и много разходи за регистрация на фирмата, реклама, техника… Но това беше единствения момент, когато трябваше да взема това решение и да го следвам, преодолявайки всичките си страхове. Времето преди да сме създали бебоците. А и исках да предизвикам себе си в едно ново приключение, и да успея в една чужда страна без сигурността на голямата корпорация.

В началото снимах различни неща, от офиси, архитектура, събития, снимки на модели, модни колекции, лично портфолио, снимки на продукти до снимки на деца и семейства. И разбрах. Голямата ми любов и това което най-много ме радва, е да снимам дечица. Малки усмихнати слънчица. Ще се радвам да споделя тук някои от кадрите направени по това време в студиото ми в Дубай. Да хвана детската емоция, неподправената усмивка, невинното изражение, това ми дава най-голямо удовлетворение и сега.

Година след новото ми начинание на път да се роди беше първия ни син – новото ни вълнуващо този път общо приключение. Напредващата бременност бе причината да спра да снимам в Страната на Чудесата. Закрих фирмата там и решихме да се завърнем в родната София. Днес обект на моите ежедневни снимки са нашите малки съкровища и това ми носи огромна радост и ме прави щастлива.

Мисля, че всеки трябва да прави това, което го прави щастлив. Дори и то да не е свързано с много материални придобивки като пари, коли, власт и лукс. Защото не в тях е истинското щастие. Поне не за мен. А животът е твърде кратък, за да отлагаме щастието си. Не зная кое ще е следващото кариерно предизвикателство след като малките тръгнат на детска градина и имам повече време отново за нея. Но знам едно със сигурност – фотографията ще е винаги в сърцето ми и ще ми носи много щастие.