07 апр. Малкото често е повече. Навсякъде има трудности, просто са от различно естество.
Днес наша гостенка в блога е талантливата и нежна Вили Бояджиева, която е трансформирала себе си от успешен ландшафтен архитект в Германия, в талантлив художник на уникални акварели обратно в … България.
Разкажи за теб. Какво си завършила?
Родена съм в София и с малки изключения винаги съм живяла тук. На 28 години съм, от началото на тази година се хвърлих в преследване на мечтите си и съм запълнила времето си с рисуване. Завършила съм Ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет в София и до скоро работех в студио за Ландшафтна архитектура в Германия.
Ладшафтен архитект – обясни с какво се занимава тази професия?
Един Ландшафтен архитект се занимава с широк кръг от дейности, но основата е проектирането на зелени площи, паркови и градски пространства. Ландшафтните архитекти се занимават и с рекултивация на нарушени терени. Често пъти работят в екип с архитекти, урбанисти и инженери по планирането на градската и извънградската среда. Те се занимават и с ръководство на техническата подръжка на спортни, туристически и други обекти.
Живяла си в Германия – в кой град? Колко време? С какво се занимава там
В Германия живяхме във Фрайбург, много красив град в полите на Шварцвалд. Един от най-слънчевите, скъпи и добре поддържани градове в Германия. Намира се близо до границите с Франция и Швейцария. Живях там година и половина, на 1.01.17 се прибрахме с моя приятел. Там учих немски първите 7 месеца, плътно всеки ден по 5 часа, след това съдбата ми се усмихна и си намерих стаж в едно студио за Ландшафтна архитектура – Stötzer Landschaftsarchitekten се казва. Стажът беше 6 месеца, но ме харесаха и на третия месец ме назначиха. Занимавах се с това, което най-много ми допадаше – с проектиране и въпреки това не успях да се приспособя и да намеря мястото си там.
Защо се завърнахте с твоя партньор в България?
Върнахме се в България по много причини. Като цяло мисля, че в някои хора е дълбоко вкоренено чувството за лично достойнство и принадлежност. За да бъде емигрант човек трябва наистина да има много сериозни подбуди и голяма мотивация. Има много неща, които за хората, които винаги са живели в България са нещо като здравето, човек не го оценява или дори забелязва, докато не го изгуби. Мислех си, че това са близките и до голяма степен са те, но не само. Дори въздухът тук е различен. В Германия, както и в САЩ ( живяла съм половин година и там) всичко е много красиво, подредено и изобщо почти перфектно, но е като декор на филм, в който ти не участваш.
Малкото повече ли е? Какво не ви достигаше в Германия, за да се чувствате щастливи?
В Германия бих казала, че имахме на пръв поглед почти всичко, но само на пръв поглед, както вече казах, там въздухът е различен. Малкото често е повече, навсякъде има трудности, просто са от различно естество. За мен все пак беше изключително ценно да бъда там, животът ми да бъде само работа и да осъзная за себе си много неща. Имала съм голям късмет да мога да видя нещата от различен ъгъл. Стори ми се, че животът е един миг, че всичко ще приключи и „невъзможната” ми мечта ще си остане само мечта. Разбрах някак, че феята с пръчицата никога няма да дойде и ако аз не си дам поне шанс, никой няма да ми даде, ще минат X на брой години и всичко ще приключи без дори да съм опитала.
Кога започна да рисуваш с акварел? Как те зарежда?
Аз рисувам от дете с всичко, което ми е попадало и върху всичко което съм намирала. Имам сестра, която също обича да рисува и с нея бяхме научени, че ако има лист, дори само от едната страна бял, той става за рисуване. Под ножа попаднаха и няколко книги, имали лошия късмет да бъдат с по някоя празна страница. Първата ми рисунка е била по време на една от кризите, в които едва ли е имало какво да си купи човек от магазина. Баща ми донесъл от някъде една кокошка и я вързал с канап за перилата на терасата. Аз явно съм била много впечатлена и съм увековечила момента на лист от тетрадка. Тогава съм била на 4 години. Акварелът дойде малко по-късно и остана. С професионални материали работя от около една година. Зарежда ме природата, цветовете, емоциите, дори самият акварел. Много ми харесва как се движат пигментите върху хартията, как живеят собствен живот, колко са ефирни и прозрачни. Голямо удоволствие ми доставя работата с тази медия.
Кое те вдъхновява?
Вдъхновява ме всичко, историите, хората, филмите, музиката, другите художници. Повлияна съм силно от биографията и творчеството на Фрида Кало. Харесвам сюреализма като стил, но все още не съм отпуснала четката в тази посока.
Като малка искаше да станеш…
Художник и нищо друго
Какво планираш за утре?
За утре планирам да завърша две картини, да се срещна с една приятелка и да поработя върху един малък експеримент.
Като талантлива жена, завърнала се с голямо желание обратно в България, искаш ли да споделиш нещо с българите, които живеят в Германия?
Искам да им пожелая да намерят това, което търсят и да се връщат често. Аз лично като чуя, че някой се е върнал да живее в България ми става много приятно. Видях една статистика, според която последните няколко готини броят на хората, които заминават за постоянно и тези, които се връщат за постоянно се е изравнил. Много от завърналите се идват с нови идеи и свежи сили и мисля, че цялата тази глобализация може би ще ни дойде много добре.
Къде може да те намерим?
Можете да ме намерите на следните виртуални места: