10 юни Момичето, планината и камерата – Maya Eye

Днес на гости е едно младо и усмихнато момиче със страст към планините и фотографията и обединило ги в своя успешна професия – Мая Къркаличева или Maya Eye. Сещнах я по време на Капана Фест, след като дълго време се възхищавах на снимките й, нямаше как да не я заговоря.

• Как дойде идеята да снимаш планини? Кога се влюби във фотографията?

Преди 8 години за пръв път поех на планински преход до Тевно езеро в Пирин. Начина по който се почувствах тогава, ми показа че да снимам в планината е всичко, което ме изпълва. Стана спонтанно. А фотографията ми е интересна от дете. Още в училище се размотавах с лентов фотоапарат и щраках. Послушах сърцето си, така да се каже и не спрях да правя това, което обичам и което ме радва.

• Какво те вдъхновява и зарежда най-много?

Вдъхновява ме красотата в природните й форми и стихии. Красотата навсякъде по света. Има толкова причудливи кътчета, от които душата ми се пълни, дори и само да ги видя на картинка. Да съм някъде на високо, заобиколена от върхове, езера, долини или дивни гори, зареждам се от местата, които посещавам и най-вече тези на който спя, посрещам изгреви и залези.

• Разкажи някоя интересна/предизвикателна ситуация докато снимаш?

За сега най-предизвикателно намирам снимането в зимни условия. Като цяло да бъдеш някъде там горе в ниски температури, силен вятър и сняг си е преживяване, което засилва усещането ми за изживяване и улавяне на момент. Един от любимите ми кадри е този от едно Мусаленско утро.. Вихри вдигаха снега високо в небето, сякаш земята се движи като пясъчна пустиня, но е студено и вятъра те бута, снежни кристали влизат и в очите ти и една феерия от цветове и жив спектакъл се разиграват, природата показва едно от лицата си за броени минути и ти ти там и си заслужаваха всяко усилие да бъдеш там и тогава.

• Вдъхновяваш и други да вземат камерата и тръгнат в планината. Как да се подготвим за снимки в планината?

Готвим се изцяло за планина, следим прогнозата за времето, снабдяваме се с надеждна екипировка и накрая взимаме фотоапарата. Други обективи, статив или филтри са неща и без които можем, важното е да си там, да си с отворени сетива и ако забележиш, че нещо красиво е на път да се случи или се случва, да бъдеш БЪРЗ, за да го уловиш : ) Истина е, че не техниката прави чудото, а уловеното усещане в един кадър, бил той в планина или не. Да носи нещо, да ти е приятно да го гледаш, да ти топли душата някак.

• Имаш ли любими кадри?

Разбира се. Много са. И не толкова заради кадрите, а за това което сме изживели на момента. Почти винаги съм с приятели на планина, така че именно хората около мен правят кадрите специални.