01 ян. На път с деца – дестинация Банско част 1. Подготовката.
Здравей 2015!
Въпреки температурите от -14 градуса навън (не е за мъже навън, ей) ние смело следваме плана си за кратка двудневна почивка в планината с двете малки деца. Двете, след като опита ни да тръгнем само с по-големия срещна възраженията на Баба и дядо – да отделим двете деца и да лишим едното от свежия планински въздух… Сега сме в трескава подготовка на първата ни вълнуваща екскурзия с двамата мъници на Банско и заветната мисия на мама да направи едно пускане на писта Тодорка. Или на която и да е друга писта.
Възраст на Смехурко и Белята към момента: една и три години. Умения за Ски на малките = 0. Умения владеене на шейна = любителско ниво 1, опит само един зимен сезон. Ежедневни занимания тези дни – бягане в различни посоки, крещене, братски боричкания и опити за делене на играчките. Качване на столове в опити да се види снега навън, последвани от логично падане…
Оказа се, че самата подготовка за това приключение е по-дълга от самата почивка. (но всяко семейство с повече от 1 малко дете знае това, нали?!).
Подготовката за пътя започна 2 седмици преди него с търсене на подходящия хотел за целта, в който децата ще могат да се забавляват дори времето да е много лошо. Започна се с двудневен преглед по темата в БГ-мама, с цел да се избегне някой хотел с лоша репутация и обслужване. След като зачеркнахме 5 звездните хотели с невероятни оферти за първите дни след Нова Година (за тези цени може и до Дисниленд в Париж да се отиде, ей!), както и малките стаи за гости, в които нощувахме преди да се появят децата, се спряхме на хотел 4 звезди, който ни се стори разумна комбинация от цена, качество и добри коментари от посетители.
Хотел за нас – done. Следва трескаво търсене на хотел за кучето. По нова година всеки пътува и кучешките хотели бързо се запълват, след 5 дена търсене на хотел за госпожицата, най-накрая щастливо запазихме един, за нейна радост с отопление.
Следва подготовка на колата за път – поставяне на багажник (без него няма как да съберем целия багаж, макар и само за 2 дена) = 2 часа поставяне от Таткото. След което трескава подготовка на:
- Шейната за малките – намиране, изваждане, почистване, наместване някак в багажника – отговорник Таткото.
- Намиране на ските на мама, щеките, обувки, грейка неизползвани 10 години, заради времето, прекарано в пустинята. Време: 2 дена. Опити за наместване на същите в колата – Таткото. Бележка, да не забравя на наглася автоматите в ски сериз – важно. Последен сервиз на ските – юли 2006!
- Осъзнаваме, че грейката на баткото му е малка и търчане в последния момент за търсене на нова грейка и яке. Нужно време – два дена. Отговорни: мама и татко. Мисията е успешна. Якето е с Макуин колички, прелест. Няма нужда от обяснения и молби да се облече, детето само го иска.
- Куфар едно – дебели дрехи на малките, шапки, шалове, грейки, др. – пълен и затворен – отговорник мама. Сваляне на двамата скачащи мъници от куфара – мама. Наместване в колата отговорник – таткото.
- Куфар 2 – дрехи и вещи на мама и татко – мятане на случайно избрани пуловери, дънки и якета, опити за вместване в багажника – mission impossible..?! токчета и гримове – вън.
- Подготовка на камерата, изтриване на стари снимки за място, зареждане на батериите и поставянето му на стратегическо място, за да не го забравим. Отговорник – мама.
- Подготовка на хапване за път- сандвичи, солетки, вода, лигавници – мама.
- Подготовка на документи, телефон и зарядните – за къде сме без комунукации
- Подготовка на кутия с лекарства от първа необходимост (не се знае кога какво ще ни потрябва с двамата юнаци)
- Четки и пасти за зъби: четка 1 с крокодила Гена, четка 2 с Лъв, новата паста с извънземни. Четки за мама и татко (забравени в баба и дядо, спешно отиваме да купим нови) и паста за мама и татко.
- Взимане на любимите играчки и чехлите с Макуин – 2 комплекта.
- Изкъпване на Смехурко и Белята, заедно с целия им арсенал от нови играчки, подарени им за празниците – дино, колите, хипо… Обличане и сушене – 1 час. Отговорник татко.
- Почти сме готови (или така си мисля поне) само да напиша 5-6 служебни съобщения (знам, че е 01.01!), защото да се отделя от ел. поща за цели два дена е нещо, което не се е случвало през последните 4 месеца!
- Ох, за малко да забравя за мокрите кърпички и памперсите, сетих се навреме този път…
- Бърза вечеря. Опити за приспиване на децата вечерта преди пътя – 1 час. Преговори стигащи до изнудване „Ако искаш в Банско трябва да си легнеш сега.“ Без успех. Викане, крещене, носене на вода, четене на книжка за Дора, другата Дора, Мики Маус, бъбрене, кикотене и заветното заспиване. Време за вечеря на мама и татко – 10 мин. Татко отива да нагласи отново багажа.
- Кучето трябва да пишка навън, облечено в новия си коледен пуловер, следва вечеря и за него, преди да замине на самостоятелен кучешки уикенд далеч от деца ползващи го за конче и господари.
- Синтезиране на горните мисли в опит да се предаде реалистична картинка на какво Ви очаква ако пътувате за първи път към планината с двама мъника, дори само за 2 дена. Това е началото 🙂
- 23.35 – all done. Време за кратка почивка след вълнуващия ден.
През цялото това време се опитвам съм cool, за да не се създава допълнително напрежение наоколо. И си мечтая след 10 години най-накрая да успея да направя поне 1 спускане на ски пистата (истинската, не онази в мола в пустинята), но дали…
следва продължение…