За Ботаническа Градина Борика чух случайно по Радио Jazz Fm и на момента планирахме първото ни посещение извън София след извънредното положение.

Беше свежа неделна сутрин, точно след кратък сутрешен дъжд. Потеглихме само с малката, като с братята й я посетихме отново, седмица след това. Пътят върви по магистралата за Пловдив, като на отбивката за Ихтиман се трансформира в живописен междуселски път, с невероятни гледки и от двете страни – цъфнали шипки, борови гори, язовир, лавандула, мирис на свежест и едно невероятно спокойствие след почти два месеца прекарани у дома в София.

Село Борика е много малко сгушено селце, а Ботаническата Градина е разположена на първия завой след влизане, скрита между храсти от ароматен цъфнал бъз и посрещаща изморените от изолацията жители на града с огромни планински кристали – за добра енергия.

Ели се държа много възпитано в градината, въпреки, че очаквахме повече пакости. Радваше се на цветята от далеч, подскачаше от радост при гледката на толкова много камъни на едно място, търсеше къде е жабчето в езерото и не спираше да повтаря “рипки” на златните рибки в горното езеро. Да, имаше две езера, които бяха оформени с много любов, желание и труд от Ясен – творецът на цялата тази красота.

Не мога да сравня чувството на успокоение, в същото време на огромно презареждане, което изпитахме в градината. Последните месеци на напрежение се отпушиха като тапа шампанско на Нова Година. Все едно сме изпратили, дори само за няколко часа, една лоша година, за да започнем по-добра. Знаехме, че лошото не е свършило, но пред това езерце бяхме забравили за него. А това хич не е малко.

Любовта ми към цветята наследих от едната ми баба, с която от дете садих какво ли не в селския двор. Днес започвам да отглежам цветя отново, като малко по-малко се връщам към това, което ме правеше щастлива в детството, с цвят на латинки, аромат на цъфнали череши и вишни, стръкове градински моркови и картофи.

Изглежда, че целият живот на Ясен е тази градина. Създал я е само за 4 години в двора на неговия дядо. Когато синът ми описваше как си е представял градината, преди да го заведем, той ми каза “Една малка, много по-малка от тази. Може би с беседка. И с един дядо, който се грижи за нея.” Е, и той беше учуден да се запознае с Ясен, младо момче.

Момчетата се държаха също много прилично в градината. Спазваха правилата й – да не пипат цветята и да не тичат по пътеките. Нещо, което само преди няколко години, беше почти невъзможно с тях. Разбраха от една дума, като истински се радваха на всяко ново за тях цвете, билка, храст. За първи път видяха кошер, а езерцето с лилиите и жабките им стана повече от любимо. Децата посто обожават жабки. Опитах се да направя нещата за тях по-магични, като им обясних, че градината е вълшебна, а в езерцето има жабка, която всъщност е омагьосан принц, в очакване на своята принцеса. Магичните спомени от детството ни оставят ярка следа за цял живот.

Малко черно-бяло коте ни следваше по целия път. Протягаше се на всяко наше спиране и се търкаляше между розите. Явно, имаше нужда от компания. Или просто искаше да ни представи градината си, като истински котешки домакин. Иска ми се да знам имената на някои от цветята по пътя ни. Пъстри, ароматни, някои познати, други не. Съхраних ги в кадри, за да се връщам към тях всеки път, когато ми се прииска отново да съм там.

До скоро Борика. Ще се върнем.

Мястото ме вдъхнови да се захвана с акварела и да нарисувам тази картина, която се предлага в специална лимитирана серия – като принт върху арт хартия с галерийно качество.