И нас не ни подмина върлуващия навсякъде вирус, и вече цяла седмица сме болни в къщи с упорита кашлица. Макар и болен, Белята кипи от енергия и трудно успявам да смогна на щуротиите да две годишното момче. Явно, че скуката и липсата на целодневна игра с връстниците дават отражение. След като наредихме легото във всички възможни и невъзможни варианти, нахранихме и сложихме да спят играчките, прочетохме всички книжки по 5 пъти, разхождахме кучето за каишка в къщи, танцувахме, гледахме котките навън, готвихме мъфини, снимахме се в смешни пози, дойде време за малко творчество. От сутринта обещах на Белята да му нарисувам дракон и той беше във възторг от идеята. Следеше внимателно неговото създаване и имаше някои забележки, които отбелязваше с „не,нееееее“. Забележките бяха взети под внимание в творческия процес, цветовата гама беше напълно съгласувана с него. Рисувах на компютъра и заниманието ни отне поне час, в който не се налагаше да тичам, забранявам или изобщо да правя каквото и да е физическо натоварване. Време за творческа почивка и в същото време забава с малкия.

Ето го и Лилавия Дракон. Разпечатах го и Белята ми показа, че иска да го залепим върху гардероба му. През 5 минути ходеше да го гледа и храни. Като дойде баща му, веднага го заведе да му го покаже. Сега Белята си мисли, че Лилавия Дракон е негов приятел и като всеки приятел реши да сподели играчките си с него. Интересно беше решението му да сложи играчките в гардероба, мислейки си, че така ги дава на Дракона, залепен на вратата му. Колко са забавни две годишните.