25 мар. Около Великден
Всички вкъщи обичаме Великден. Не само заради празника, яйцата, козунаците и почивните дни. А също и заради настъпването на истинската пролет, затоплянето на времето, напъпилите цветя и клони на дърветата и топлото слънце, което очакваме с нетърпение цяла зимата. За мен Великден е може би най-обичан. Защото съм родена точно на Великден и го чувствам малко и мой празник. Не се случва често да съвпаднат отново двата празника, но съм чувала, че хората, родени на Великден са щастливци. Малко преди светлия празник се замислих, какво ме прави всъщност щастливка. Осъзнах, че са много неща.
- Щастлива съм със семейството си. Въпреки, че отне много време и дълъг път, за да стигнем до тук
- Щастива съм с чудесни и подкрепящи ме винаги родители
- Щастлива съм, че до момента успявам да стана след всяко падане, че всяко препятствие или трудност ме правят по-издържлива и здраво стъпила на земята
- Щастлива съм с всичките приятели през последните години. Макар и голяма част от тях да не са в България, ние продължаваме да поддържаме връзка. Щастлива съм, че фалшивите сами си тръгнаха от живота ми – някои плавно, други изведнъж. А истинските приятели оцених през последните няколко месеца, които бяха изключително изпитание за мен и цялото ми семейство
- Щастлива съм, че имам белези – моята история
- Щастлива съм, че намирам спокойствие и баланс в творчеството
- Щастлива съм, че имах възможността да живея и работя в далечна екзотична държава, която напълно промени мирогледа ми към абсолютно всичко
Очаквам Великден с нетърпение.
Снимката е на Смехурко на 1 годинка. Хитрият поглед е още от това време…