18 сеп. Породените деца
Като майка на две момчета с много малка разлика във възрастта реших да споделя какво е да си майка на малки породени деца от моя гледна точка. Или може би да направя ретроспекция на някои от мислите, преминали през главата ми до момента:
- Чудя се, до кога големият ни син (разбирайте момче на 1 година и няколко месеца) ще се опитва да дава хляб и солети на ококореното бебе, което между другото е само на кърма?
- Изпитвам лека тревога когато баткото, който току що е открил на кое се казва очи и трескаво сочи очите на мама, тати, мечо и се опитва да бръкне в новооткритото око на бебо…
- Баткото вече е разбрал, че бебето лежи в кошарата. Отива, пуска му музика и се опитва да го гушне и сложи да спи… отново усещам лека тревога
- В резултат на горните мисли, като цяло идеята да оставя двете деца сами на тази възраст няма как да се реализира
- Две деца на памперси и разходките с мръсен памперс до боклука. Мисълта колко ли време на ден прекарвам да сменя памперсите и да ходя до боклука и обратно? И ме обзема отново желание да науча баткото на гърне, но за съжаление все още без успех
- Как се балансира с кърмаче на гърда и батко му, който те засипва с играчки и книжки да му четеш в същото време, без да приема не за отговор. Отнема малко практика, но съм усъвършенствала и това
- Сънят, или неговата постоянна липса. С бебе нощна птица заспиващо към 12 всяка нощ и батко с растящи зъби и внезапни изблици на рев (през нощта) с желание да се сгуши до нас, ходенето като сомамбул през деня се превръща във всекидневие
- Мисълта за разходките навън заедно: поради все още различните режими на сън и храна, както и поради винаги пълния с енергия батко проходил преди няколко месеца, извеждането на двамата навън сама е mission impossible. Поне за момента. Мамо, татко, моята свекърва и всички други, които ни помагате тези дни – благодаря ви, че ви има
- Гузната мисъл за кучето, което като че ли води някакъв собствен живот поради настъпилия хаос около нас след раждането и на второто дете. Добре че е баткото, да я подърпва за ушите като й говори от време на време
- Мисълта за чашката мартини, останало така далеч във времето след прекарана първа бременност, кърмене преминало във втора бременност и отново цикъл на кърмене. Е, има няма три години минаха от последната чашка мартини в бара
- Мисълта за офиса и колегите. Въпреки моментите, в които съм мъкнала папки и документи до 11-12 часа вечерта да си доработвам от в къщи и съм завиждала на жените, които носят деца вместо папки, след 2 бременности една след друга мисълта за офиса и кафенцето с колегите сутрин леко и не натрапчиво започва да се прокрадва у мен
- Мисълта за фигурата ми… и кога ли ще се върна на тези перфекти за мен 52 кг? Да хвърля ли всички дрехи, които са ми вече малки или има шанс да влеза някога отново в тях? А това са всички дрехи от преди бременния ми период
- От друга страна дрехите на батко ще се носят от бебо, колко практично и икономично!
- Малката възрастова разлика ще помогне на децата да израстнат с подобни интереси, да си играят заедно, да излизат заедно един ден… Или поне аз така се надявам
- Може би днес е трудно. Но всеки казва – с времето става по-лесно, ще видиш след 2-3 години. А това звучи някак оптимистично.