По-дългата история - 1004
блог, изкуство, майчинство, поп арт портрет, украси за дома, украси за рожден ден
21025
page-template-default,page,page-id-21025,theme-bridge,bridge-core-2.1.4,vcwb,woocommerce-no-js,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,columns-4,qode-product-single-tabs-on-bottom,qode-theme-ver-20.1,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-6.1,vc_non_responsive,elementor-default

Казвам се Силвия, майка на две малки момчета и едно момиче, с които живеем в София.

В края на 2019 г. блогът sofiamama се промени на 10.04

Аз се бях променила 2 години преди това.

 

Тя, аз или и двете

Преди около две години, бременна в 5 месец, се наложи да ме оперират от дискова херния. Имах нечовешките болки, безсъние в продължение на седмици и най-критичното – левият ми крак беше с частична пареза. Не можех нито да седя, нито да лежа. Не можех да пия силни лекарства.

Бяхме мечтали за дъщеря от дълго време, а когато чудото се случи, трябваше да премина през ада, за да я задържа, а и да оцелея.

 

Операцията

Беше декември 2017 г. Бях много уплашена, плаках преди нея, не знаех как ще се развият нещата. Кортикостероидите не ми помогнаха, нито седмица в неврологията в болницата. Болката беше същата. По време на оперцията и двете спахме, а след нея лека-полека се събудихме. Тя беше добре, упойката я беше приспала за малко, а аз се събудих без нечовешката болка, но постоянната болка в крака ми още беше там. Макар и по-малка, тя беше осезателна. В бедрото, подбедрицата и стъпалото. Мускулът ми беше много слаб. Пръстите на краката ми пареха постоянно и едвам стъпвах на тях. Но бях много по-добре, за да мога да износя дъщеря си – нещо, за което само мечтаех до момента.

 

4 месеца вкъщи

Заради състоянието ми се наложи 4 месеца да си стоя вкъщи, без да мога да изляза дори до магазина. Нито един път. Не се виждах с познати, приятели. Не можех да работя, но реших да продължа да пиша, за да оцелея ментално. Oсновната ми цел, беше да намаля болката.

Да останеш вкъщи няколко месеца е трудно. Може да окаже забележително влияние на менталното ни състояние. За да се запазиш ментално, се изисква воля, ясна цел и огромни дози търпение.

Днес, да остана вкъщи е малко по-лесно за мен. Защото нетърпимата болка е заменена с по-малка, калила съм волята си в тази насока и съм намерила своите спасителни въжета.

 

10.04 Раждането

Ели тръгна да се ражда още на 09.04, по-рано от термина. Беше тръгнала да се ражда на Великден, а се появи на бял свят на 10.04 – на моя рожден ден, вече наш.

Аз съм се родила на 10.04 в неделя – точно на Великден.

 

Бавно възстановяване

След двете сериозни операции в промеждутък от само 5 месеца, възстановяването беше изключително трудно и бавно, като продължава вече повече от две години. Възстановявах се както физически, така и емоционално. Но най-трудното е зад нас, а всеки ден ме прави по-щастива, по-грижовна – не само към другите, но и към себе си.

След като преминах през своя ад, продължавам с по-голяма доза оптимизъм, повече смиреност и ежедневна работа върху това, да възвърна пълната сила на тялото си.

 

Нещо да те издърпа нагоре

В блога ще продължвам да споделям нашите истории, като грижата за себе си, рисуването, завръщането към природата, оптимизма, ще са основни теми. Защо? Защото те бяха въжетата, които ме издърпаха нагоре от дъното, в което прекарвах дните и нощите си в продължение на месеци.

Всички ние сме много по-силни, отколкото си мислим. Може да сме отчаяни за определено време, тъжни, самотни. Да ни боли много. Да загубим сигурността си, рутината, живия контакт с близките, даже и работата си. Да плачем. Да искаме всичко да е като преди. Да искаме да излизаме навън без страх. Да знаем, кога всичко това ще свърши.

Това е напълно нормално. Имаме нужда от време да изживеем тези наши емоции, сами. Но вярвам, че няма да бъде така винаги. И след като си дадем време за тъга по предишния ни живот, трябва да открием нашите източници, които ни зареждат положително, отнасят рязко мислите ни в посока, различна от тази която ни срива. А те ще помогнат да оцелеем – както физически, така и ментално. Защото и двете са еднакво важни и толкова много свързани.

Аз открих моите източници на положителен заряд в трудни моменти още преди две години – усмивките на децата ми, рисуването, връщането към природата.

И вие ще ги откриете, ако още не сте. Защо? Защото те ще ви помогнат много по-лесно да преминете през днешните предизвикателни времена.

 

Какво кара сърцето ви да препуска?

 

 

 

Всички приходи от изработените от мен продукти, представени в блога, ще отидат за диагностика и лечение на болката ми. 

Новини от нас в пощата ви?

Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате последни новини от нас директно в пощата ви