– Мамо, на табелата пише до 12 г, аз съм на 12, така все още мога, поне още малко.

И си ходеха. Но къде да ходят във времето, което имат за разходка – в мола? Наистина ли? Няма абсолютно никакви подходящи площадки в квартала за тийнейджъри. Няма стрийт фитнес. Всъщност в много квартали няма. А момчетата ми толкова обичат да тренират на лостове и въжени паркове, например. Лятото редовно ги водим в Коколандия, овладели са чудесно най-трудното ниво – 6. Бързи са и много пъргави, имат нужда от различни забавления от тези, когато бяха на 7-8 г. Но в в близост няма нито една спортна площадка за тях. И хайде да не се заблуждаваме, че всички детски площадки стават и за 10, 11 и 12 годишни. Не стават! Не са подходящи! Толкова много детски площадки в квартала и нито една подходяща за тийнейджъри. И знаете ли какво друго ще ви кажа – детските площадки са даже опасни за малките тийнейджъри.

Беше първия учебен ден на тази година след тържеството в училище. Пазих по-малкия ми син, на 11 г, да не ходи никъде освен в училище за откриване на учебната година, защото винаги на първия учебен ден нещо му се случваше. Един път си счупи ръката в детската градина – на 15.09. Един път се разболя от Ковид, точно на 15.09. Бях спокойна за големия, който винаги е с много енергия и нужда да е в движение. Затова го пуснахме да се разходи за час с приятел в квартала, като за последна лятна разходка преди предизвикателния 7 клас, когато излизанията с приятели щяха да бъдат голямо изключение.

Малко след като излязоха, телефонът ми звънна. Беше приятелят на сина ми. Каза, че той е паднал на детската площадка и няколко родители са викнали линейка. Първо си помислих, че тези деца се шегуват. После една жена говори с мен и разбрах, че този кошмар е истина. За 5 минути двамата с мъжа ми и с по-малкия ни син бяхме на площадката до Парк Център. Сина ни лежеше проснат на земята, викаше от болка, плачеше, не можеше да стане. Около него се бяха скупчили родителите, една мила жена го успокояваше, докато дойдем. Не знаехме какво му има, не можеше да става, защото страшно много го болеше. Двама полицаи на мотори се приближиха и започнаха да разпитват мъжа ми. След това останаха с нас да чакаме линейката. Линейката не идваше. 10,20,30 минути. Момчетата гледаха нервно към булеварда в очакване. Полицаите и те се чудеха защо се бави. През това време се обаждах няколко пъти на 112, но от там спокойно ми обясняваха, че линейката е тръгнала около 15 минути след като сме я викнали и все още е някъде на път, но не се знае, кога ще дойде, да чакаме. Детето лежеше на земята и трепереше. Всички бяхме в ужас, защото не знаехме до колко сериозно е нараняването, а линейката не идваше. Дойде на около 40-та минута! Бавно и внимателно го вдигнаха и го вкараха в линейката заедно с мъжа ми. Тръгнаха.

В Пирогов се оказа, че има много лошо счупена раменна кост на дясната ръка. На първия учебен ден. В заветния 7 клас. Наложи се да носи шина, без възможност да пише или мърда ръката 40 дена, а до края на декември не може да спортува. Цели 3 и половина месеца без активно движение и спорт. Днес ръката е добре, благодарим на бога, че не беше главата, например. От ниската ограда падна, назад. Да, няма място там, но той изобщо няма място на тази площадка. Защото нуждите за движение на малките тийнове са различни от нуждите на 3-8 годишните деца, за които всъщност са подходящи тези площадки. И ако не пишеше, че е подходяща за деца на 12 г, то той нямаше да е там.

Искам отново да благодаря на родителите, които бяха до сина ми и викнаха линейката, докато ние с мъжа ми пристигнем. На жената, която беше послала яке под него, да не му е студено на земята, която му даде му вода и го успокояваше. Много ви благодарим!

И докато си мисля, как е възможно и двамата ми сина да са си чупили ръката на първия учебен ден и как това да не се случва отново, а и на други деца, искам да призова отговорните институции възможно най-скоро да променят възрастовата граница, до която тези детски площадки са подходящи, защото те НЕ СА ПОДХОДЯЩИ за деца на 11 или 12 г.! Не са!

Колко са спортните площадки за тийнейджъри в София? Къде предлагате да прекарват времето децата ни, така че мястото да е подходящо за нуждите на възрастта им? Все пак нуждите за игра и движение на едно дете на 6 г. като дъщеря ми, и нуждите за движение на братята й на 11 и 12 г. са съвсем, ама съвсем различни, повярвайте ми. Защото ако няма такова подходящо място, като стрийт фитнес, лостове, въжени кули, въжени паркове или други подобни алтернативи, тийнейджърите ни ще ходят по моловете, висят по детските площадки или стоят с часове пред компютрите.

Ето само няколко ползи от достъпния спорт за юношите:

– Намалява стреса и агресията, повишава настроението, намалява случаите на депресия

– Помага на децата да развият умствените си умения, развива творческото и стратегическо мислене

– Помага за концентрацията и съсредоточаването

– Развива по-добра координация на тялото

– Развива мускулите им, увеличава силата и издържливостта

– Влие положително на здравето им, предпазва ги от редица заболявания

– Учи ги на спортменство

– Намалява склонноста към употреба на наркотици

– Прави ги уверени, с по-високо самочувствие

А не искаме ли всички ние това за децата си?

Моето дете има огромна нужда от спорт точно сега, но лекарят му забрани да спортува до края на декември. Общо 3 и половина месеца без никакъв спорт. Това може да не се случва в бъдеще и с други деца, ако из София има достъпен спорт за юношите в кварталите. Достатъчно подходящи спортни площадки, стрийт фитнеси, пирамиди за катерене, въжени паркове, др. И преди да поклатим глава пожелателно, че звучи добре, ама какво да направим… Точно днес има какво да направим.

Знаете ли какво? С гражданския бюджет и „Решава София“ днес има възможност подобни спортни съоръжения да бъдат изградени в почти всеки квартал на София! Класирани за гласуване от всички граждани са 46 проекта за спортни площадки за младежи (а и за всеки активно спортуващ), въжени пирамиди, въжени паркове, спортни зали, в различни квартали на територията на град София (толкова преброих аз), като един от тях е с дейното ми участие и инициатива.

Гласувайте според квартала си, за да има достъпно място за спорт и на тийнейджърите. Това е част от ключа към канализиране на енергията им, щастието им, към овладяване на агресията. Крайният срок за гласуване е 8 декември.