22 авг. С две малки деца и бебе на море

Почивката с бебе на море е блаженство. Бебето спи, ако не спи – хапва от мама, и пак спи. Вие имате време за себе си, за него, за пейзажа, за вечерята. Даже и за залеза. Имате време за вас.

Почивката с едно малко дете на море може да се нарече ваканция и смяна на пейзажа. Време за спане, мързел и спокойно плажуване има. Не толкова, колкото с бебето, но все пак има. Разправии почти няма, просто няма с кой да се разправя, всичко е спокойно, внимавате основно да не падне някъде. Багажът е малко повечко, но това не може да ви развали почивката, все пак. Мама, татко и малко дете на плажа – класика.

Почивката с две малки деца, породени братя е като внезапна лятна буря. Слънчево и топло, а точно преди най-горещия час се заоблачава и започва силна буря с гръмотевици. Понякога има и дъга. Разправии между тях не липсват, като всичко е по две. Багажът е два пъти повече от само с едно, въпросите са два пъти повече. Внимавате по две да не паднат, поне докато са все още малки. Почивката е основно вечер, след като заспят. Ако имате сили за нещо, освен да заспите дълбоко при мириса на леглото и чистите чаршафи. Почивка е изпитото на крак кафе сутрин, по възможност без гарнитура пясък. Почивка е ако успеете да изпиете бирата до край преди да е станала на чай. Почивка за вас ще е и да можете да се топнете поне веднъж в басейна сама, без да чувате от балкона мамоооо, кога ще дойдеш. Лукс е да тръгнете в приличен вид – маникюр, педикюр и прическа – но все още е напълно постижимо.

Опитвате настаняване в хотели, опитвате и апартаменти. Ходите на ресторант, или си готвите вкъщи. Правите жалки опити да се отпуснете някак, но все не се получава. Е, успявате да го направите през първия ден обратно в София, когато духовете са по-спокойни и липсват морските емоции и приключения. След третата пералня започвате да чувствате истинско спокойствие.

Почивката с две породени момчета и бебе на 3 месеца е грижа за всички тях, но просто на друго място. Багажът е вече по три. Времето за неговата подготовка и последващо разопаковане критично се приближава до времето ви за почивка, извинете грижите на друго място. Положителното е, че вече почти не ви пука за разправиите между момчетата. Или са станали по-малко, защото са по-големи, или сте свикнали, или вече ви е все едно какво ще помислят хората за вас. Викате вече не само вкъщи. Поне бебето е кротко, това някак балансира всичко и ви усмихва. Мама, татко, бебе и две малки деца – класика, обаче по други ширини. Тук редовно взех да получавам въпроси от сорта на – всички ли са ваши, братовчеди ли са? И се замисляме – наистина, нормални ли сме? Разбира се, че сме. Просто извън стереотипа. Със сигурност на всички нас ще ни трябва време да се напаснем като семейство с три деца (без да броим кучето). А до тогава, почивката на море ще е мираж. Маникюр – забравете, педикюр – направен от мен в последния момент. Прическа – небрежно морска. Поне успях да взема няколко бижута, да изглеждам нормално и аз. И така, първата ни морска почивка с три (без кучето, но с бебето), която завърши с няколко важни равносметки:

• На българското черноморие не издават касови бележки, ако си поискате ще ви погледнат странно. Понякога не връщат и ресто, а ако посмеете да си го поискате, вече ще ви намразят
• Всяко излизане от апартамента ни, сутрин, обед, вечер, отнема не по-малко от час
• Винаги има нещо забравено
• Кремовете и лекарствата запълниха значителна част от багажа ни
• Нужни ни бяха два дни, за да подредим багажа
• Да се пере, готви и мият чинии за 5 души всеки ден на морето е меко казано неприятно
• В резултат на последното, за следващото лято решихме да изберем ол-инклузив дестинация. Нищо, че не харесвам този тип почивки и ги избягвах при всяка възможност до момента
• Режимът на децата на морето е продикуван от това, кога ще огладнеят
• Нямахме разболяно дете за 1 седмица на морето – някакъв малък рекорд. За сметка на това изхабихме два пакета мокри кърпички за чистене на ръце. По всяко време и навсякъде
• Нямахме изгоряло дете – след като бях взела 4 вида крем за и след слънце. Но имахме изгорели майка и баща
• Разделянето на “лагери по интереси” е ключово за оцеляването в дадени моменти. Не е нужно винаги и навсякъде да сме заедно
• Плуването не е това, което беше. А си се осмелила да потопиш кърмаческите гърди в басейнчето, я бебето се разревало, а децата огладнели в същия миг. Не ги е срам тези гърди – да плуват точно сега…
• Не намерих време да довърша маникюра си отново. За сметка на това отново се погрижих за други 60 малки нокътчета
• От нерви ли от какво, но ме заболя критично зъб – който ме болеше продължително и преди, но без определена в София причина. За добро или лошо, защото зъболекарката в Бургас най-накрая откри причината – гнойна инфенция, но в съседния зъб на този, който колегите й пломбираха точно 3 пъти, с надежда да го оправят. Нервът се беше “самоубил”. Наложи се да сложи лекарство, така и ме оставиха през половината ни почивка – с вкус на лекарство. Романтика.
• Осъзнах, че скоро няма да си почина на море, поне близките 3-5 години. Реших да измисля backup план, някаква гениална стратегия за оцеляване. Още я мисля, сигурна съм, че ще ми дойде музата. Вярвам в това
• Надвишихме съвсем малко планирания бюджет за седмицата на морето, което е чудесно. Е, за целта не събирах морски мидички, а касови бележки (затова споменах, че на морето почти никога не издават касови бележки), а равносметката във финансово изражение – апартамент за двама възрастни с три деца, басейн, чадъри и шезлонг, храна в близкия ресторант или готвене вкъщи, грижи свързани с миене на чинии, чистене, оправяне на легла… всичко това на същата цена като ол-инклузив 3-4 звезден хотел в България, но с много повече нерви и разправии. Ето затова в бъдеще и при възможност ще преминем на този вариант. Някакви препоръки?