Моята история - 10.04
блог, изкуство, майчинство, украси за дома
21379
page-template-default,page,page-id-21379,theme-bridge,bridge-core-2.1.4,vcwb,woocommerce-no-js,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-title-hidden,columns-4,qode-product-single-tabs-on-bottom,qode-theme-ver-20.1,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-6.1,vc_non_responsive,elementor-default,elementor-kit-21196

Казвам се Силвия Трифонова

Майка съм на три малки деца, обожавам природата. Не спирам да създавам неща с ръцете си, както и да разказвам истории.

Създавам качествени, ръчно изработени продукти с мисъл за природата, които ще направят дома ви по-уютен, както и аксесоари багрени с природни пигменти по много стара техника – акцент на визията, с които да се почувствате спокойни, красиви и уверени. За да впечатлите първо себе си.

 

Вярвам,

че може да живеем по-добър живот, който е по-близо до природата и простите неща, но първо трябва да намерим смисъла за себе си. 

Вярвам, защото съм преминала през тази трансформация не един път. Защото съм се развивала дълго време в корпоративния свят, но балансът някак ми убягваше. И въпреки че тези години бяха невероятно изживяване за мен, призванието ми кротко чакаше да забавя темпото, за да се разкрие напълно. За да открия смисъла за себе си, пътят ми не беше нито лек.

Не е нужно да преминавате през болезнени трансформации, за да откриете вашия смисъл. Може да го направите по малко всеки ден – да опростите живота си, да се свържете с природата, да се погрижите за себе си.

Разгледайте моите аксесоари тук

Украсете стените на дома си и поканете природата у дома

Историята накратко

Когато България ми стана тясна, сърцето ми беше на парченца, а амбицията нагло и скоростно се намести на мястото му, приех примамливо предложение за важна служба в пустинята. Стегнах куфара и заминах съвсем сама. Работих страшно много, опознах десетки нови светове, стотици нови култури и нрави. Станах устойчива, адаптивна, отворих съзнанието си, но не и сърцето. Танцувах много, пътувах много, плувах, забавлявах се, карах скоростно.

Замених едната пустиня с друга. Започнах да размразявам сърцето си, намалих амбицията. Преоткрих фотографията и рисуването. Преживях катастрофа. Разбрах, че нямаме толкова време, колкото си мислим. Създадох сърчице. Амбицията загуби. Уморих се от бързината, скоростта ме изхабяваше. Консуматорството ме обърка. Планините ми липсваха, родителите също.

След 5 години сред пясъците отново кацнах в България.

Природата ме зареди, сърчицето се превърна в чаровно малко момче. Не след дълго се роди и брат му. Бяхме се върнали за малко, но останахме за по-дълго, може би за постоянно.

Рисувах повече, преоткривахме природата ни. Върнах се и в офис, само за да разбера, че имам още много работа върху баланса. Лекувах бърнаут. Една година. Учих се на търпение. Мечтаехме за дъщеря. И тя ме чу.

Бременността ми започна добре, но скоро след това дойде болката. Прорязваща, нетърпима, със седмици. Без сън, без облекчение. В пети месец с нея ми направиха гръбначна операция. Преминах през ада, но я запазих. Усмихната и любопитна.

Роди се на 10.04, точно след Великден. На моя рожден ден. Моят най-голям подарък.

От тогава минаха повече от три години. Тялото ми изпитва още болка. Болка, която е моят учител днес и която не се отказвам да лекувам всеки един ден. И докато лекувам тялото си,  открих моите начини как по-лесно да премина през този предизвикателен  за мен период:

  • Разходките сред природата и грижата за себе си
  • Срещата на акварела с белия лист
  • Багренето на коприна с природни пигменти от цветя, билки, растения…
  • Вярата и позитивизма
  • Смехът на децата и игрите

И се потопих в тях. За да се свържа с вас. Много ми е приятно, че сте тук.

Това е накратко историята ни до тук. А тя продължава. Ако сте любопитни да разберете как, следете в блога.