През първия ден посетихме едно място, което е чудно за деца. Свежо, зелено, прохладно и приказно. Къде? Малко над Тетевен и на около 40 км от село Шипково, в което бяхме отседнали.

Точно там, до някъде случайно и след поредица от завои, стигнахме до най-красивата еко пътека, на която сме били някога. Еко пътека „Под пръските на водопада“, която преминава покрай реката и води до водопад Скока. В местността около село Шипка има два водопада с името Скока – този до Тетевен и този до Троян. И двата са невероятни, но сърцето ми остана в еко пътеката. И искам отново там, скоро. Децата страшно много я харесаха, изобщо не мрънкаха, нито един път. То това си е истински рекорд.

Какво друго интересно посетихме с децата в региона? Въжен парк Адреналин (затваря преди 2 часа, затова не успяхме да го хванем), хотелът над въжения парк (не успях да запомня името му), буквално в гората и с гледка към Тетевенския балкан. Село Рибарица, която е точно до Тетевен и също ни е любима дестинация с тримата.

На връщане минахме през село Рибарица и разбира се, спряхме за час на една любима наша поляна, за да могат децата да играят. Всъщност истинското щастие понякога е да имаш пред себе си просто една голяма поляна и река, която преминава точно до нея.

На следващия ден тръгнахме от село Шипково към Троян. Разстоянието не е много. Целта ни беше Троянския манастир, но и всичко което можехме да разгледаме в околностите или по пътя ни. С момчетата бяхме посещавалио Троянския манастир, но за Ели беше първото посещение. След като разгледахме манастира, седнахме в кокетната розова чайна точно до него. Да, точно тази от предването на Галя Щърбева. Някои хапнаха торта или пиха плодови коктейли с интересни имена, като например „Розов облак“, а аз с интерес разгледах магазина с билки.

Троянският манастир се намира точно след село Орешак. Преди да тръгнем към следващата ни дестинация, направихме около 30 минутна разходка из село Орешак. Страшно много ми хареса. Има чудесна дълга и широка алея за разходки, която преминава през цялото село и спокойно можехме да се насладим на бавна разходка из селото, което всъщност е много чаровно. Не съм виждала друго село, което да е толкова уредено за пешеходци. Освен може би село Чавдар. В повечето села, през които минахме, почти нямаше тротоари.

Докато мислихме накъде да продължим след разходката из село Орешак, забелязах че село Априлци е съвсем наблизо, може би на около 10 км. Не бяхме ходили натам и разбира се тръгнахме. Пристигнахме към 15 ч. страшно гладни и първото нещо, което трябваше да направим преди каквото и да е, е да хапнем нещо. Седнахме в първия ресторант, който видяхме, макар и въобще да не бяхме планирали да сядаме в ресторант. Цените в него бяха много по-ниски от тези в София. Разходката ни продължи по еко пътеката, която води до големия кръст – вижда от цялото село. А по пътя се запознахме с нов приятел – кучето, което Ели кръсти Джак и с което много трудно се раздели. Джак беше легнал спокойно до една къща на пътя на еко пътеката. Изглеждаше като домашно и много добре гледано куче, изключително дружелюбно, но явно беше пуснато от стопаните да се разхожда само в селото. Изглежда познаваше добре региона и улиците. Изпрати ни до колата, а след това тръгна да се връща натам, където го видяхме за първи път.

А какво посетихме в последния ни ден в региона? Беше уникално и запомнящо се. Ще разкажа съвсем скоро.

Очаквайте продължение и следете във Фейсбук.